Секретът за вечна младост и здраве е доказан от библейският Матусал, починал в годината на Всемирният потоп на възраст 969 години ... В по-ново време, китаецът Ли Чинг - Юн през 1933 година си отива от този свят на 256 годишна възраст...
Секретът на вечната младост е прост:
Използвай и двата си мозъка
като всеки ден научавай
и прави поне едно ново нещо....
ЕДИН ИЛИ ДВА МОЗЪКАПрез осемдесетте години тези изследвания продължават Eran Zaidel и други изследвователи.
Знаем, че нашият мозък има две полукълба, свързани чрез сложна мрежа от нервни влакна, която на латински се нарича corpus collosum. Всяко от полукълбата има различни функции, управлява различни видове умствена и физическа дейност. При повечето хора лявото полукълбо отговаря за логиката, думите, числата, анализата - т.е. за така нареченото абстрактно мислене. Дясното пък е свързано с ритъма, въображението, възприемането на цветовете, мечтаенето, усещането за пространство, синтезата на усещания (гещалт), разпознаването (на лица, образи).
Поради някакви причини у част от хората са развити по-добре тези функции, за които отговаря лявото полукълбо, в същото време функциите на дясното полукълбо при тях са като в сянка. Това се отнася за около 50 % от хората, а при другите 50 % нещата стоят обратно. Тази доминация на едното полукълбо не е свързана с факта, че пишем с лявата или с дясната ръка. Мнението, че съществува такава зависимост е доста разпространено, но погрешно. Фактът, че повечето от нас пишат с дясната ръка, се дължи на това, че обикновено центърът на говора се намира в лявото полукълбо на нашия мозък (което управлява дясната ни длан, както дясното полукълбо управлява лявата).
Във всичките сфери на науката и културата познаваме хора, отличили се с необикновени постижения. Ако някой е гениален математик или физик, можем да предполагаме, че е такъв благодарение на изключителните качества на лявото му мозъчно полукълбо. Нали точно то отговаря за логиката, абстракцията, числата, анализа? Или ако някой е велик композитор, скулптор, художник - вероятно това е заслуга на дясното му полукълбо. На пръв поглед нещата изглеждат така, но не и когато ги анализираме по-внимателно.
Да вземем например Айнщайн. Какви факти от неговия живот са ни познати? Като ученик имал известни проблеми. Скъсали го на изпита по френски, не внимавал в часовете по математика и учителката не била доволна от него. Обожавал да свири на цигулка, ветроходството, игрите, свързани с въображението, бил голям мечтател. Един топъл, летен ден, докато си седял на някакъв хълм, изцяло потопен в мечти, си представил как слънчев лъч го понася към най-далечните места във вселената. Когато, противно на всякаква логика, се върнал на повърхността на слънцето, осъзнал, че космосът трябва да е изкривен. Това видение, облечено в думи, числа и формули, се превърнало в днешната теория за относителността - резултат от синтеза на възможностите на дясното и лявото полукълбо. Забележителен е фактът, че Айнщайн започнал работа върху това огромно дело още като младо момче. Колко знания трябва да притежава човек, колко богата трябва да бъде фантазията му, за да направи велико откритие? Оказва се, че абстрактното разсъждаване върху неща, които познаваме добре и за които имаме много информация, независимо дали тя е вярна или не, е трудно. Алберт Айнщайн развил у себе си навика да отхвърля приетото разбиране на очевидните неща, смятайки, че такъв подход му осигурява свеж поглед върху тях.
М. Фарадей, самоук гений, умеел да се абстрахира от господстващите възгледи благодарение на това, че нямайки достатъчни познания по математика, не могъл да се задълбочи в теоретичните трактати и да се присъедини към приетите възгледи.
Знае се, че по време на групово търсене на идеи за решаване на даден проблем, се случва да бъде подсказано от някой новатор или аматьор ключовото решение на ситуацията. Гъвкавостта на мисленето представлява ценно свойство за всеки творец. Говори се за така нареченото "професионално изкривяване". Учените поради различни причини често се противопоставят на новите идеи. По-възрастните, или тези с по-висок ранг, застават срещу идеите на по-младите, или тези с по-нисък ранг. Спецалисти от дадена област гледат с подозрение идеите на "аутсайдерите". Други пък отхвърлят тези идеи, които са в противоречие с техните религиозни убеждения. Всъщност не само учените се поддават на подобни ограничения. Склонност към защита на "старите, добри идеи" съществува в почти всички области. Възможно е това да е една от пречките в развитието на науката и човешката мисъл въобще.
Преди около 40 години започват нови, революционни изследвания върху човешкия мозък. Трима пациенти, страдащи от епилепсия, са подложени на операция, по времето на която при тях бива прекъснато corpus collosum - супермагистралата за неврони, съединяваща двете мозъчни полукълба. Така била прекъсната комуникацията между лявото и дясното полукълбо. Станало ясно, че зрителната информация не може вече да преминава от едната към другата страна на мозъка. Дясната половина на мозъка обработва информацията от лявaта част на зрителното поле, докато лявата обработва данните от дясната част. На пациентите е показан образ, който се намира в дясната част на тяхното зрително поле, т.е. достъпен за лявото полукълбо, където се обработват данните от този район. Изследваните лица могли да разкажат какво са видяли. Когато същият образ обаче се намирал в лявата част на зрителното поле, пациентите твърдели, че нищо не виждат. Помолени да посочат предмет, подобен на представения, изпълнили указанието без затруднение. Дясното мозъчно полукълбо "видяло" образ и могло да включи невербален отговор. Не могло само да "разкаже" за това (центърът на говор се намира най-често в лявото полукълбо).
По времето на подобни изследвания това наблюдение бе потвърдено за тактилните, обонятелните и слуховите усещания. Освен това, всяка половина на мозъка била в състояние да управлява горните мускули на двете рамена, но движенията на мускулите на дланите и пръстите можели да бъдат синхронизирани само с противоположното мозъчно полукълбо. С други думи, дясната част на мозъка управлява изключително лявата длан, а лявата част - дясната длан.
В крайна сметка бе открито, че всяко полукълбо управлява различни аспекти на мислене и дейности. Двете половини на мозъка имат своята специализация, а следвователно и ограничения, и предимства. Лявото полукълбо доминира в сферата на езика и говора. Дясното е отличник по зрително-двигателните задачи. Понятия, изградени на базата на тези изследвания, са навлезли в ежедневния език: учените определят себе си като работещи с лявото мозъчно полукълбо, художниците - като работещи с дясното.
Изследванията на Сперии Орнстайн доказват, че взаимодействието на двете страни на мозъка значително подобрява неговата продуктивност. Историческите факти свидетелстват за това, че много гениални хора наистина са работили на два "обхвата".
През миналото хилядолетие живял един човек, който е съвършен пример за това, какво може да постигне индивид, при който двете форми на мозъчната активност се развиват успоредно. Става дума за Леонардо да Винчи. По времето, когато е живял и творил, не е имал равен в сферата на живописта, скулптурата, физиологията, математиката, архитектурата, механиката, анатомията, физиката, метеорологията, геологията, инженерството, авиацията. Успявал за минути да композира музика, да измисля думите към нея и да изпълнява тази творба на всеки известен тогава музикален инструмент. Притежавал тайнственото умение да интегрира в едно всички сфери, с които се занимавал. Неговите научни записки изобилстват от чертежи и илюстрации, а интересното е, че скиците на неговите живописни произведения често напомнят архитектурни планове: прави линии, ъгли, криви и числа, прецизни изчисления.
Що се отнася до известните художници - и там нещата са различни от това, което се вижда на пръв поглед. Ако можем да погледнем дневника на някой от тях, трудно ще намерим в него описание на това, как се създава картина чрез безразборно мацане с боите. По-скоро записките ще наподобяват нещо такова: "Станах в шест. Седемнадесети ден рисувам шестата картина от запланувания цикъл. Отделих няколко часа, докато намеря най-подходящ елемент за завършване на тази композиция. Когато го открих, разбърках четири части от оранжевото с две части от жълтото, за да получа багра, която сложих в горния ляв ъгъл на платното, с цел постигане на равновесие със спираловидната форма в долния десен, създавайки по този начин впечатление за хармония."
Понякога, говорейки за себе си, споменаваме за умения, за които смятаме, че сме овладяли добре, и тогава не пропускаме да добавим, че в някои други сфери проявяваме пълна липса на талант. В тези случаи говорим за възможности, които сме успели да развием и за такива, които все още дремят в нас. Тези, последните, умело развивани, биха могли прекрасно да разцъфтят.
Когато двете мозъчни полукълба функционират по хармоничен начин и взаимодействат помежду си - индивидът води хармоничен, безконфликтен живот. Целите, поставени от едното полукълбо, са подкрепяни от другото и така всяко от тях работи за доброто на другото и за общата цел.
Ако срещате проблеми при използване на собствения си мозък, то трябва да знаете, че причината за това не е свързана с факта, че сте по-малко способни от другите, а с това, че поради някаква причина едното ви полукълбо е доминиращо, а другото не е достатъчно стимулирано. Ако започнете работа върху това полукълбо, което е стимулирано по-малко, не след дълго ще откриете, че вашето общо "умствено състояние" радикално се е подобрило.
Всички знаем, че едно плюс едно прави две. Когато обаче в извършване на една работа ангажираме както лявото, така и дясното полукълбо, ефектите от тази съвместна дейност могат да се изразят с впечатляващата формула: 1+1>5! Източник
Тел. 02 416 85 67 е невалиден
Няма коментари:
Публикуване на коментар
lifecoachbg@gmail.com